Села с името Подвис на територията на страната има в областите Смолян и Бургас, като населеното място в югоизточна България е известно с множеството си културни забележителности. Язовир Камчия спада към природните забележителности и е много важен с оглед осигуряване на питейна вода за цели 73 села. Чешма с името Вододел пък е толкова популярна, че туристите идват да я виждат дори поради факта, че нейните води се вливат едновременно в Бяло и Черно море. Ако искаме да надникнем в културната история на селото, задължително е да се запознаем с традиционната народна носия. Тя е пренесена и съхранена още от времето на турското робство, а никога никой от местните жители не е налагал на главата си фес. Изключение правят единствено хората, които са похамеданчвани. За тукашните хора един от най-трайните и ярки символи на българското е калпакът. Но ако това е предимно мъжка носия, то женската е още по-интересна.
Тя се състои от два вида – моминска и булчинска. Тази за сватба започва от ризата, като дължината стига до петите. За нейното ушиване се ползва кастарено платно, а ръкавите също имат голяма дължина и падат свободно по ръцете. Сукманът на жените в Подвис е върхът на българското през годините – той се създава от специално изтъкан в домашни условия плат. Предената вълна е изключително тънка, а само и единствено черният цвят се използва за боядисването му. Моминското облекло не отстъпва на булчинското по отношение на богата украса. Ръченикът е това, което отличава момата от останалите жени. По време на хора и други празнични събития, тя задължително излиза с голяма китка на главата. Когато идват традиционни празници от типа на Великден и Коледа, местните извиват кръшни хора. Те продължават по три дни, което е тяхна отличителна черта. Руменикът пък било традиционното сватбено хоро, което започва в съботния следобед. Мъжката носия е ограничена в цветовата си гама, като тук изпъква абата. Тя се използва за шиенето на потури, но те не се подлагат на боядисване. Ризата заема почетно място – при нейната изработка се използва домашно платно от памук. Абата е винаги разкопчана и няма копчета на ръкавите.
Археологическите находки са в големи количества в Подвис и въпреки това е трудно да се каже кога точно се стига до възникване на селото. Черковчето е една от първите исторически местности, намираща се едва на три километра от населеното място в посока югозапад. Името препраща към съществуването на православна църква или поне параклис, а предвид историята на гоненията на християните, не е трудно да се предположи видът и на останалите черкви в околността. Те едновременно са ниски и вкопани в земята. В селското землище още има останки от две надгробни могили, като на десния бряг на малката река Стумбелска се намира втората. В продължение на четири години между 1866-та и 1870-та тук като овчар се подвизава Захари Стоянов. Джендо Джедев е истинското име на този човек, станал автор на култовата книга Записки по българските въстания. През 1941-ва намираме информация за селото в архивен документ на бургаската областна дирекция за настроенията и пропагандата сред населението.
